ИСТОРИЯ

Един от основателите на клуба през 1914 г. и първи негов председател от 1914 до 1919 г. Като състезател – дясно крило, участва в първите мачове на Левски от 1914 до 1918 г. – общо 4 сезона.

Футболен деятел на клуба и негов председател от 1920 до 1922 г. От 1926 до 1935-а (до смъртта си) е председател на Българската национална спортна федерация (БНСФ).
По професия – офицер. Участник в Балканската и Първата световна война. Носител на ордени за храброст.

Спортен деятел на клуба от 1919 до 1926 г., чийто председател е през 1922 и 1923-а. По професия – офицер. Участник в Балканската и Първата световна война и носител на ордени за храброст.

Спортен деятел на клуба от 1920 до 1944 г. Председател на клуба в продължение на 8 години (1923, 1924, 1925, 1927, 1928, 1929, 1937, 1941).
Наричан Бащата на Левски. По професия – търговец.

Основател на Левски и централен нападател на първия му тим от 1914 до 1919 г., общо 5 сезона. Дългогодишен деятел на клуба от 1923 до 1940 г. Негов председател в продължение на 8 години (1926, 1932 – 1934, 1936, 1938 – 1940).  По професия – икономист с докторска титла.

Деятел на клуба. Негов председател през 1930 и 1931 г. Баща на изтъкнатия лекоатлет на Левски и националния тим Камен Ганчев. Бил е народен представител в периода от 1928 до 1934 г.

Спортен деятел на клуба, негов председател през 1934 г. Професор по физиология в Медицинска академия и дългогодишен неин ректор. Един от организаторите на здравното дело в България.

Деятел на Левски. Председател на клуба през първата половина на 1935 г. Кадрови генерал от българската армия.

Дългогодишен деятел на Левски (от 1930 до 1940 г.). Бил е също медицински съветник на клуба. През 1935 г. след смъртта на Христо Данчев е избран за председател на Левски. По професия – лекар.

Деятел и меценат на клуба от 1942 до 1944 г. Общо 3 години е председател на клуба. По професия – търговец.

Деятел на клуба и негов председател в един от най-тежките му периоди (1945, 1946).

Деятел на клуба от 1945 до 1950 г. Председател на клуба през 1947 и 1948-а.

Дългогодишен деятел на Левски (1945 – 1989 г.), чийто председател е 3 години (от 1949 до 1951-ва). Като зам.-министър на пощите има огромна  заслуга за спасяването на клуба в един от най-тежките му периоди като Динамо – от 1950 до 1956 г.

Спортен деятел. Член на ръководството на клуба от 1952 до 1958 г. и негов председател през 1952-ра.

Деятел на клуба от времето, когато се нарича Динамо (1950 – 1958 г.) и негов председател от 1954 до 1958-а.

Деятел на клуба и негов председател през 1959 и 1960 г.

Председател на клуба през 1961 и 1962 г.
По професия – юрист.

Председател на Левски от 1963 до 1965 г. Привлича на работа в клуба чехословашкия треньор Р. Витлачил, с когото Левски след 12-годишно прекъсване става отново шампион на страната. Дългогодишен деятел и председател на Българската волейболна федерация, заместник-председател и главен секретар на Световната федерация по волейбол, заместник-председател на БОК.

Спортен деятел на клуба. Председател на Левски от 1966 до 1968-а и през 1980 г., общо 4 години. След обединението на Левски със Спартак е заместник-председател на клуба (1969 – 1979).

Спортен деятел. След обединението на Левски със Спартак е председател на дружеството в продължение на 3 години (1969, 1970, 1971-ва).

Деятел на клуба и председател от 1972 до 1974 г.
Като спортист е неколкократен шампион на България по стрелба с пистолет.

Дългогодишен спортен деятел и председател на ДФС Левски–Спартак от 1975 до 1989 г., включително и на футболния клуб от 1975 до 1979 г. Полковник от МВР.

Спортен деятел, който след разформироването и преименуването на клуба като Витоша (1985 г.) е негов председател за една година.

Партиен и спортен деятел. Председател на футболния клуб в периода от 1986 до1988 г.

Комсомолски, партиен и спортен деятел. До 1970 г. е председател на Академик (Сф). От 1970 до 1975 г. е председател на Българската федерация по футбол. От 1971 до 1978 г. е заместник-председател на Левски-Спартак, а от 1981 до 1983 г. е председател на футболния клуб.

Треньор и деятел на клуба. Завършил треньорска школа в Москва. Шампион на България през 1968 г., носител на Купата на България през 1967 г. Председател на футболния клуб от 1983 до 1990 г. През 1985 г. е изключен от физкултурното движение по решение на ЦК на БКП. През 1989 г. е възстановен.

Дългогодишен футболист (1941 – 1953 г.) и треньор (1954 – 1978 г.). Шампион като футболист пет пъти и носител на купата четири пъти. Като треньор печели титлата и купата през 1977 г. Дългогодишен деятел на клуба и негов председател в периода 1990 – 1991 г.

Футболист на клуба от 1977 до 1979 г. Шампион и носител на купата през 1979-а. Президент на клуба от 1991 до 1999 г.

Ръководи клуба от 1999 до 2001 г. По време на управлението му отборът тотално доминира на родната футболна сцена. По професия – бизнесмен. Бивш президент на “Мобил Тел”.

Михаил Семьонович Чьорни, известен още като Майкъл Чорни и Михаил Шeрней, е гражданин на Русия, САЩ и Израел. През 1999 г. става фактически собственик на Левски и е негов президент от 2002 до 2004 г. По професия – бизнесмен. 

Доктор по право. Ръководи клуба от 1999 г. Член на Софийска адвокатска колегия и на Международния адвокатски съюз със седалище в Париж. Член на Надзорния съвет на “Мобил Тел” ЕАД. Председател на Съвета на директорите на “Стандарт Нюз” ЕАД – издател на вестник “Стандарт”.